Фернандо Торес вече е най-скъпият футболист, купен някога от английски футболен клуб. Челси плати на Ливърпул 50 милиона паунда, за да има в състава си испанската футболна звезда. Трансферът на Ел Ниньо на „Стамфорд Бридж” е и четвъртият най-голям в цялата история на футболните сделки след тези на Кристиано Роналдо (80 млн. от Манчестър Юнайтед в Реал Мадрид), Златан Ибрахимович (61 млн. от Интер в Барселона) и Кака (56 млн. От Милан в Реал Мадрид).

Рекордът за най-луксозна футболна покупка на Острова всъщност беше подобрен два пъти за един ден, като и в двата случая участваше Ливърпул. Мърсисайдският клуб първо привлече Анди Керъл от Нюкасъл за 35 милиона паунда, с което би платените през 2008 г. от Манчестър Сити 32 милиона за Робиньо на Реал. След като за кратко държеше върха за най-скъпо закупен играч, Ливърпул все пак сега държи първо място за най-скъпо продаден играч, поне що се отнася до трансфери между два английски отбора.

Естествено, най-странното е, че рекордите бяха счупени не през август, а през януари. Това вероятно се дължи на факта, че лятото на 2010 г. беше сравнително кротко за пазара, сравнено с горещите месеци на предишните две години. Изненадващо е все пак, че голям играч като Роман Абрамович за първи път дава такава наистина колосална сума само за един футболист. Между другото, неговите харчове не бяха посрещнати с добро око от УЕФА, където напоследък сериозно притискат клубовете с дългове. А Челси е записал загуби от 70 милиона паунда за миналия сезон, въпреки че спечели дубъл в Англия...

Новият собственик на Ливърпул – Джон Хенри, пък може да се окаже истинският печеливш от зимните трансферни страсти. Той склони да пусне най-добрия си нападател, но срещу рекордната сума от 50 милиона паунда. С тези пари и още 8 милиона мърсисайдският клуб привлече двама атакуващи играчи, които могат да донесат много радост на „Анфийлд” в следващите 5 години – Анди Керъл и Луис Суарес. Разбира се, гаранция за това няма, но положителното е, че „червените” все пак започват да купуват актуални и скъпи звезди за разлика от средняците, които прииждаха на талази по времето на Рафаел Бенитес.